„Истинското културно разнообразие е резултат от обмена на идеи, продукти и влияния, а не от изолираното развитие на един-единствен национален стил.“
– Тайлър Коуен
Нашето преживяване в Лиепая беше радостно пътуване с тъжен край, защото моментът, в който трябваше да тръгнем оттам, беше моментът, в който ни се искаше да останем повече. Градът е пълен с много невероятни места за разглеждане на забележителности и не можахме да ги посетим докрай, но срещата ни с местните също ни даде чувство за принадлежност към този прекрасен град. По време на този опит имахме цялата индивидуална подкрепа, от която се нуждаехме в проекта, както от вътрешни, така и от външни организации.

Пристигнахме в Лиепая на разсъмване в понеделник, така че в първия ни ден трябваше да почиваме. На втория ден, който беше вторник, имахме обща среща с други доброволци и членове на сдружението. Имахме общ брифинг и training от текущия ни проект. На този ден се срещнахме и с нашите ментори и те бяха много щастливи да ни наставляват. Трябваше да работим пет дни (т.е. от вторник до събота), а свободните ни дни бяха неделя и понеделник.
Нашият проект включваше работа в младежки дом, магазин за самообслужване на велосипеди и приют за животни. В първия ни ден започнахме с младежката къща (House of Hope), където се срещаме с тийнейджъри и връстници. За нас това не беше ново преживяване, идващо от частта на Европа, в която живеем, така че не беше толкова трудно да си сътрудничим с тях. Единствената трудност, която можехме да кажем, че имахме, беше езиковата бариера (някои от тях разбираха английски, но имаха малко говорни умения, докато повечето от тях говореха или на руски, или на латвийски). Освен това ни помогна да научим нов език. В младежката къща помогнахме за систематизиране на мястото, играхме игри с тийнейджърите, помогнахме в готвенето и т.н. Научихме се също как да правим творчески изкуства като гривни от въжета, свирене на инструменти и създаване на японско вечерно събитие. Едно от най-хубавите времена, които прекарахме в Лиепая, беше в младежкия дом и сме благодарни на властите на тази прекрасна организация за тяхното гостоприемство и сътрудничество.


В магазините за самообслужване на велосипеди трябваше да ремонтираме велосипеди и също така направихме някои изкуства от някои части на неизползвани велосипеди. Помогнахме и за организирането на велосипеден маратон, който завърши успешно. Имахме местни жители, а също и чужденци, които да се присъединят, имахме пряко предаване на този маратон, като на практика поканихме повече хора да се присъединят към нас. „Пътуването с велосипед по света започва с едно натискане на педала“, Йохан Мюзеу, бивш професионалист, два пъти световен шампион. Също така карахме няколко странни велосипеда след генералното ни почистване в стария гараж и офиса.

През уикендите имахме планове да пътуваме до други места, но не можахме, защото бяхме толкова уморени да пътуваме. Прекарахме по-голямата част от времето си в Лиепая, но на едно от най-добрите места, на които можете да бъдете. Срещнахме повече местни жители там и имахме повече познания за хората и града Лиепая. Също така имахме възможността да образоваме хората за нашия произход от Африка. Както е казано от Томас Пейн, „веднъж просветеният ум не може отново да потъмнее“.

С помощта и на нашите ментори успяхме да намерим себе си чрез този проект по отношение на нашите силни и слаби страни. Ние сме много благодарни както на изпращащата, така и на получаващата организация за това прекрасно изживяване и възможност.



„Целта на живота е да го изживееш, да изпиташ максимално опита, да протегнеш ръка с нетърпение и без страх
за по-нови и по-богати изживявания.“
- Елинор Рузвелт
Махамед Киера и Джоузеф Денис Апия
Палермо